Автор: Веселин Киров за Гласове Следвайте ни в ТелеграмНа нито един европейски

Автор: Веселин Киров за " Гласове "  Следвайте ни в Телеграм

На нито един европейски жител не може да убегне какво се случва в болшинството от страните в Европейски Съюз с развито селско стопанство. От България до Белгия и от Франция до Полша, земеделците на Европа се надигнаха против съсипването на бранша, който храни народите. Тази разруха не е от предишния понеделник, в който френските фермери взеха решение да обсадят Париж. Тя е от десетилетия на недалновидна и алчна политика на Брюксел, целяща да облагодетелства огромните дистрибуторски конгломерати. Основните аргументи са следните:

Евтин импорт от трети страни, който не дава отговор на стандартите на ЕС;

Споразумението за свободна търговия сред Европейски Съюз и Меркосур;

Увеличаване на цените на енергийни източници (гориво, електричесто…);

Зелената договорка и по-точно глава " От фермата до трапезата ".

По мотив вноса от трети страни, не е загадка за никого, че с цел да финансира косвено Украйна, през 2022 година Европейски Съюз отстрани митата върху украинските селскостопански артикули. Първоначалната концепция беше да се основат " коридори на солидарността ", които да разрешат на Украйна да изнася продукцията си по разнообразни сухопътни направления и пристанища в Европейския съюз. Митата и квотите бяха анулирани, само че милионите тонове зърнени и маслодайни култури, които трябваше единствено транзитират през Европейски Съюз, останаха блокирани в силозите на страни като България, Полша, Унгария, Словакия и Румъния. За да стане ясно за какви количества става дума, за интервала 2022-2023 година Украйна е изнесла 58 млн. тона зърнени култури през Европейския съюз. За съпоставения реколтата във Франция през този интервал, която е основният производител на зърнени култури в Европейски Съюз, е била 50 млн. тона, а в България 9,5 млн. тона. В птицевъдния бранш, захарното цвекло и яйцата, нещата стоят по сходен метод. Така делът на Украйна във вноса на птиче месо в Европа се е нараснал от 13% през 2021 година до 28% сред януари и април 2023 година Между януари и октомври 2023 година Европейски Съюз е внесъл 46 484 тона украински яйца, спрямо 26 010 тона през 2022 година и 8 235 тона през 2021 година, а сред октомври 2022 година и януари 2024 година Киев е изнесъл 350 000 тона захар за Европейски Съюз. Според откриватели от Института за интернационалните и стратегически връзки (IRIS), тези всеобщи доставки на ниски цени, не дават отговор на европейските екологични стандарти  и дестабилизират вътрешния пазар. Според института най-засегнати са България, Унгария, Италия, Полша и Румъния. 

Другата причина за рецесията е съглашението за свободна търговия сред Европейски Съюз и Меркосур (Аржентина, Бразилия, Парагвай и Уругвай) подписано през 2000 година  Редно да се спомене, че към момента редица страни от Европейски Съюз не са го утвърдили. За толкоз години за жал, не се откри нито едно българско държавно управление, което намерено да се опълчи, против контракта, който ще досъсипе българското и европейско селско стопанство. Явно за българския интерес индиректно се грижат още веднъж непознати сили като Германия, Франция, Ирландия и Белгия, които намерено блокират утвърждението, заради персонални ползи. 

Официално, задачата на контракта е да насърчи политическия разговор сред двата алианса и да ускори комерсиалните връзки сред пазарите посредством понижаване на тарифните и административни бариери. Конкретно, това значи безмитен годишен износ от Меркосур към Европейски Съюз на 180 000 тона захар, 60 000 тона ориз, 100 000 тона птиче месо, 99 000 тона говеждо месо и 25 000 тона свинско месо. Освен това съгласно контракта, цялата тази експортна продукция не е длъжна да дава отговор на строгите европейски стандарти по връзки на опазването на околната среда и възбраната за потребление на пестициди, антибиотици и на хормони  като стимулатори на растежа при животните, към които европейските производители би трябвало да се придържат. Създава се парадоксална обстановка, в която Европейски Съюз постанова задушаващи ограничения за личното си произвеждане, а разрешава на латиноамериканските страни да изсипват безмитно артикули със подозрително качество. Надали ще се откри политическа воля в Европейски Съюз договорът да влезне в действие преди идващите европейски избори, само че процедурата би трябвало да мине през подписа на Еврокомисията, утвърждението на Европейския парламент и утвърждението с квалифицирано болшинство на 27-те страни членки в Съвета на Европейски Съюз. Ако България желае да резервира най-малко дребна част от останалия и суверенитет, бъдещите представители в Екологичен потенциал не би трябвало да позволяват приемането на този контракт и да търсят съидейници межди останалите страни, които ще бъдат пострадали като Полша, Словакия, Унгария, Румъния, Франция, Белгия и Португалия. В противоположен случай селскостопанския ни бранш ще бъде изложен на редица банкрути заради неспособността да се конкурира с евтината работна ръка и ниските индустриални стандарти в Южна Америка и Украйна. 

В страните от Европейски Съюз митингите не стихват и заради високите цени на енергийните източници като дизелът и електричеството. След спора в Украйна и лишаването на Европа от евтините съветски енергийни запаси, междинната цена на киловат час за бизнеса в Европейски Съюз се е покачила двойно в интервала април 2022 година до декември 2023 година Този потрес, който претърпяха производителите частично беше туширан от страните, които вкараха дотации и данъчни облекчения, само че това не може да продължава постоянно в интервал на засилена инфлация и застоялост в еврозоната. Средните цени на дизела за извънпътна техника в Европейски Съюз също са се повишили с над 20 евроцента за литър за същия интервал. Въпреки прословутата Зелена договорка на Урсула фон дер Лайен, европейските производители просто нямат финансовите средства да намерят заместители на дизеловите мощности. Според брюкселските бюрократи, прекосяването на автомобилния парк от дизелово гориво към други сили (биодизел, електричество, водород) би трябвало да се реализира допустимо най-скоро. Разбира се няма видимост, по какъв метод и с какви пари селскостопанските производители ще бъдат обезщетени за вложенията, в тази скъпоструваща техника. 

Говорейки за Зелената договорка, е редно да се спомене и тази глава от нея, която визира директно селското стопанство. Това е частта озаглавена “От фермата до трапезата “.

В нея са изброени избрани цели, които провокират недоволството на земеделските производители. Например до 2030 година Европейска комисия приканва да бъде понижена с 20%, използването на химически торове, а продажбите на антибиотици за селскостопанските животни да бъдат понижени на половина. Освен това делът на земята, обработвана по биологичен метод, би трябвало да доближи 25 % до същата дата, а 10 % от актуалната обработваема земя би трябвало да бъде оставена под угар. Според водещи учени от Министерството на земеделието на Съединени американски щати (USDA), осъществяването на тези цели би довело до големи загуби за европейската продукция, оценяващи се на 12 милиарда евро годишно.  Те смятат,че тактиките " От фермата до трапезата " и " Биоразнообразие " ще доведат до 12 % спад в европейското селскостопанско произвеждане. 

Всичките гореизброени ограничавания ще доведат единствено до едно - унищожаването на европейското селско стопанство. Производителите в огромните европейски стопански системи по никакъв метод не могат да останат конкурентноспособни на прииждащата продукция от Латинска Америка и Украйна, които имат евтина работна ръка и правно не са задължени да зачитат европейските стандарти. Какво да приказваме за българските производители, които са осакатени още през цялото време на присъединението на България към Европейски Съюз? Договорените квоти за българското отглеждане на животни и земеделие са смъртна присъда за продоволствието на българския народ. Всъщност, това косвено вреди и на европейския консуматор, тъй като както брюкселските бюрократи, по този начин и родните ни управници са наясно, какъв индустриален капацитет е имала България до 1990 година в тези браншове. Затова, един от целите на идващите представители на България в Европейския парламент би трябвало да бъде да предотвратят частта от Зелената договорка, озаглавена " От фермата до трапезата ", както и да предоговорят квотите за България, с цел да защитят българите, а и европейците от непозната взаимозависимост и нискокачествена продукция в хранителната промишленост.